Новото издание на „Гид на любителя астроном“ представя подробности за събитие, което се случва веднъж на 18,6 години, каза авторът на книгата Пенчо Маркишки от Софийския университет и Института по астрономия към БАН. Той припомни, че книгата е достъпна свободно в интернет. Тя е предназначена за раздаване, а не за продан и е за кръжочници по астрономия, студенти, ученици, любители, допълни Маркишки. Изданието е факт с помощта на катедра „Астрономия“ към СУ и издателството на университета. 

Тази година един от акцентите в книгата са сложните лунни движения и движението на Луната като небесна механика, допълни Маркишки. По думите му причината е, че ще станем свидетели на сравнително рядко явление – т.нар. максимални луностояния, което се случва веднъж на 18,6 години. През втората половина на тази и до средата на следващата година ще виждаме Луната най-ниско под и най-високо над небесния екватор, обясни специалистът. По думите му мнозина забелязват, че в началото на лятото при пълнолуние земният спътник свети необичайно ниско над южния хоризонт, а после пък е високо в небето, но не знаят поради каква причина.

Новият „Гид“ обръща внимание и на археоастрономията, допълни Маркишки. Той уточни, че специалистите в тази област изучават места, които освен като светилища, най-вероятно са ползвани от древните и с някакви астрономически цели. У нас такива места са Белинташ, Беглиташ, мегалитът край Бузовград, каза Маркишки. Край Варна има такова тракийско светилище до село Равна – т.нар. Пробит камък. За древните най-важният въпрос е бил уточняването на календара, каза още експертът. По думите му той е трябвало периодично да се поправя, за да не започнат да се разминават месеците със сезоните. В наше време Грегорианският календар е с две такива корекции, като класическата е вкарването на 29-и ден през февруари на всеки 4 години.

Изчисленията на древните не са били много точни, посочи Маркишки. Според специалистите най-точните измервания са били на Хипарх, макар и направени преди повече от 2 хиляди години. Той е направил и звезден каталог с класификация на звездите и по яркост, не само по координати. Живелите по нашите земи най-вероятно също са правили такива изчисления, но тъй като няма нищо записано, може само да се гадае какви резултати са постигали в областта на астрономията и календарите, допълни специалистът.

Във Варна Пенчо Маркишки е сред лекторите на 50-ата национална ученическа конференция, в която участват и студенти, докторанти, преподаватели и професионални астрономи. Според него постиженията на българските младежи не бива да се подценяват, тъй като в обсерваториите в страната работят опитни специалисти. В кръжоците ходят много ученици, но само част от тях стават професионални астрономи било в чужбина или у нас, посочи Маркишки, подчертавайки, че всички преминали през обсерваториите остават любители астрономи за цял живот, без значение какво и къде работят.